СЕМИНАР: София 20, 21, 22 Октомври 2017 г.
Семинарът е за максимум 12 участника!
Информация и Резервация
СЕМИНАР: Пловдив 29, 30 Септ. , 1 Окт. 2017 г.
Семинарът е за максимум 12 участника!
Информация и Резервация

Въпроси и Отговори

 

 

Някои от вашите въпроси и опит при практикуване на Силва Метод, които са се получили във фейсбук групата ни или на служебния имейл

 

1. Въпрос за Мисловния Екран и визуализиране на образи зад затворените клепачи.

 

Здравейте! Аз съм Радослав и сравнително от скоро (от около 3 месеца) се занимавам с метода Силва..

 

Прочетох най-популярната му книга „МС за контрол на ума“, но имам проблем с визуализирането.. в смисъл, че след като приключи обратното броене и аз трябва да съм попаднал в алфа нивото, не мога да разгъна този екран, нито пък да визуализирам образи зад затворените си клепачи.. само цветни синьо-зелени петна плуват, но колкото и д се опитвам с усилие на волята да им предам някаква форма, или визия, това не се получава..

 

Вече почти месец работя с тази практика, но безуспешно.. ти имаш ли идея какво не е на ред? Благодаря ти предварително!

 

Радослав Алексиев

 

отговор:

 

Здравей Радослав,

 

Не е задължително да използваш този екран, и в никакъв случая не би трябвало да се опитваш да видиш нещо от другата страна на затворените си клепачи. Това само създава стрес за теб.

 

Препоръчвам ти книгата „Методът Силва: Ефективна Сетивна Проекция за всеки ден“.

 

Там има добро описание и стъпка по стъпка как да практикуваш.

 

Реално всеки път, когато си мсилиш за едно нещо в съзнанието ти изплува неговия образ. Независимо дали го усещаш ясно или не толкова ясно – достатъчно е да си мислиш как изглежда един човек, една ситуация или проблема, по който искаш да работиш – за да можеш да изпзолзваш техниките и метода Силва.

 

Не е нужно да виждаш нещата наистина, а просто да си ги представяш, както когато мечтаем за една почивка на море например, или когато нямаме търпение да свърши работния ден и си представяме, че вече сме в къщи и си почиваме.

 

Същото е, когато имаш проблем, по който искаш да работиш и да решиш. В Алфа ниво си мисли за проблема, как би го описал, какви характеристики има, в детайли, всичко, и после приложи някоя от техниките за да го коригираш, виж , просто си представи как би се чувствал ти, когато вече проблема отдавна е решен и си щастлив и доволен от живота си. Колкото повече наблегнем и се вживеем в самата емоция на вече удовлетвореното ни желание със сърцето си – толкова по-добър ефект дават техниките.

 

Ако мога и за напред да ти помагам с информация не се притеснявай да пишеш.

 

Благодарност от Радослав Алексиев:

 

Пиша ти, за да ти благодаря за точната и полезна информация, която ми изпрати! Възползвах се максимално, снощи проведох успешен сеанс – медитация с поправка на един зъб, който от три дни не ми даваше мира.. а да те боли зъб във Франция си е сериозен проблем и то не само здравословен, ами и финансов.. така, че днес сутринта нямаше и помен от три дневните болки, които преживях.. и аз добре знам, че това не е случайно, а предизвикано.. и знам, че Методът Силва действа и на него може да се разчита в трудни и тежки моменти..

 

Ползвам случая да благодаря и на Павлина, която беше така любезна да ме въведе в детайлите за визуализиране на Метода Силва.. Резултатът беше очакван, но въпреки това еуфоричен.. легнах си с три дневен усилващ се зъбобол /под коронка/, от който на сутринта беше останал само неприятен спомен.. Умът ни е най-великото изобретение на природата, а способността да го управляваме висш пилотаж в развитието на съзнанието.. Повярвайте и ще успеете!

 

2. Защо ми се случва така?

 

Здравейте!

 

Казвам се Красимир Симеонов.

 

Много бих искал да споделя моята история и мнението си относно писмото, което получих.

 

Първо искам да ви кажа,че вече съм съпричастен към апела ви за взаимопомощ, и от вчера, когато имам възможност изпращам положителен сигнал към пострадалата жена в САЩ.

 

Искам обаче да уточня, че аз съм човек който е още в съвсем първа фаза /дори на осмислянето на този метод и модел на поведение на живот/ и е възможно да не действам правилно. Сега ми е малко странно като нещо ново, дори абстрактно в моя живот, че го правя дори.

 

Философски погледнато си мисля, че независимо от възрастта на човека /а може би точно с възрастта/, в неговия живот, ако нещата не са както трябва идва момент в който започва да търси отговорите на въпросите: „Защо ми се случва това или онова“?, и което, като цяло го прави не щастлив.

 

Умишленно пиша не щастлив, а не нещастен, защото аз виждам известна разлика в двете словосъчетания. Аз като цяло не съм нещастен, но има доста моменти, в които не съм щастлив. В тази връзка е и моето писмо до всички вас. Защото, ако желаете и видите че може да го поместите на страниците на вашия сайт имате позволението ми.

 

И така, как стана така, че достигнах до вас. Няколкото изречения по-горе ясно и красноречиво говорят, че на някакъв етап от моя живот се запитах : “ Абе, какво става? Живота профучава край мен на лъскава лимузина, а аз гледам отстрани, като онези циганета, които всички сме виждали край пътя, с набутан пръст в носа и държащи в другата ръка някоя парцалива играчка.“

 

И, имайки време и интернет на разположение, започнах да се ровя из сайтовете, които могат да ми дадат някакъв отговор на моите въпроси. И така: първото, което ми дойде на ум беше “ Защо ми се случва така“? Написах го.

 

Натиснах „Enter“ и неусетно се пренесах в друг свят. Не че автоматично получих
отговор на въпросите си /хмм, дори даже и доста се обърках/, но малко по-малко през филма „Тайната“ и т.н и т.н стигнах до метода на Хосе Силва, съответно и до вашия сайт, но не това в момента ми е важно.

 

Само за уточнение, което е важно, всичко това го правех няколко седмици преди случката, която ще ви опиша. Която породи в мен доста размисли, разочарования и съмнения.

 

Нещо от вътре в метода ме жегна и задълбочих търсенето си. Намерих книга, в която бе обяснено как трябва да се прилагат техниките, и аз започнах, точно според указанията и препоръките.

 

В началото с това броене отзад напред от 100 до 1. Наистина имаше моменти, в които се получаваше, като че ли напипвах „нирваната“. И започнах по-малко да вярвам.

 

Хмм, да аз наистина, след всичките простотии, които са ми минали през главата, през целия ми живот, не съм от най-вярващите /в последствие ако прецените, че ставам за вашата „компания“ ще споделя интересни случки
в тази връзка от реалния си живот/.

 

Но като че ли се получаваше. „Зарибих“ се, както се казва. Започнах да гледам по различно, надъхах се.

 

Живота взе да се появява по по-различен начин пред мен, пред нас /защото за мен той е важен само ако е добре и за обичната ми добра женичка/.

 

И, и…и изведнъж, трас. За 3 секунди този нов свят, в който искахме да влезем се срина, строши се на три парчета, в образа на счупената глава на бедренната става на така силно обичаната ми жена. И тук вече е най-странното, невероятното съвпадение.

 

Вчера, докато четях вашето писмо тръпки ме полазиха, а и на жена ми, на която го прочетох. Толкова невероятни съвпадения, че думи нямам. Само дето счупването е по-различно. Жена ми също е учителка, също падна от колело, на връщане от работа /за съжаление не от училище обаче/. И тогава аз по същия начин си мислех и исках такава взаимопомощ.

 

Нямам представа защо не продължих да я търся, най-вероятно точно защото се завърна безверието в мен може би, и не бях настоятелен за нея. Но съвпадението е невероятно, и като начин на мислене.

 

И тук нахлуват въпросите в главата ми. Бушуват направо.

 

„Защо тя?“ Кротка и тиха женица, на мравката път прави. „Защо това е в чужбина, там където сме сами само двамата, без близки до нас хора? „Защо“? и „Защо“.

 

И тук е силното ми объркване и разочарование:

Нали с душата си го исках? Метод нов започнах да практикувам?

Вече бях се настроил на позитивна вълна, а всичко се обърна на 360 градуса? Защо?

 

Това е моята история и моите въпроси. Ако може да ми дадете отговор, моля, ще ги приема от сърце.

 

И нека да пратим положителна енергия за нейното бързо възстановяване.

 

С уважение Кр. Симеонов

 

отговор:

 

Здравейте Красимир,

 

Благодаря ви за откровеността и съпричастността към случая на Рейчъл.

 

Всеки човек достига момент в своя живот, когато подобно на вас усеща тези вечни въпроси – Кой съм аз, Какъв е смисълът на човешкия живот, Защо ми се случват определени опитности, Накъде съм тръгнал и т.н…

 

Това е началото на вашето собствено пробуждане и търсене на душата. При различните хора се получава по различно време в зависимост от начина им на живот, трудността на изпитанията, които преминават или от друга страна – „лесния” живот, който за известно време не ги кара да се замислят над такива въпроси.

 

Реално докато човек не си отговори на тези фундаментални въпроси и не открие за себе си правилната и вярна концепция за живота и смисъла на живота – то той никога не може да намери покой и удовлетворение.

 

Това, което описвате, че се е случило при вас – настъпил е моментът и вие да тръгнете по своя път на търсене. В този живот случайности не съществуват. Всяко нещо се случва с определена причина и крие във себе си
възможност.

 

Както не е случайно, че сте попаднали на подходяща информация по интернет, така не е случайно и че се спряхте именно на метода на Хосе Силва.

 

Това е нов начин на мислене и на живот, една напълно различна концепция, която ни кара да поемем отговорност за собствения си живот и как допринасяме и как участваме в него.

 

Независимо по какъв път поеме човек и в кои принципи вярва, рано или късно ние биваме предизвикани да защитим убежденията си. Това се случва чрез предизвикателства и изпитания, които животът сякаш поставя точно пред нас.

 

Тези „тестове” не са случайни. Това са много важни моменти от нашия живот, когато реакцията ни към живота и случващото се ще определи на къде ще поемем. Дали ще се върнем обратно назад или ще покажем, че наистина сме достойни за пътя и вярваме в това, което правим.

 

Пишете, че са се появили размисли, разочарования и съмнения… макар че преди това сте постигали успехи и дори сте гледали на живота по различен начин.

 

„Защо ми се случва това?” е въпрос, свързан с развитието и растежа на всяка душа на земята.

 

Мога да ви препоръчам една книга „Храбри Души” на Робърт Шварц.

 

За да си отговорите напълно на този въпрос трябва да следвате знаците на живота и да продължите да търсите. Всяка информация и случка, всеки човек, който срещнете може да ви донесе полезна информация по пътя на вашето търсене.

 

На всички хора ни се случват подобни опитности и преживявания, страдания, скърби, радости и щастливи моменти. Най-важното, което зависи от нас самите и което създава нашата реалност е избора – избора да реагираме по даден начин на живота и на всичко, което се случва.

 

Във всяко привидно негативно нещо има скрит огромен потенциал за развитие и за начало на нещо хубаво. Както казват преди зазоряване е най-тъмно.

 

Пожелавам ви кураж по пътя и вяра в себе си и това, което правите.

 

Все по-добре и по добре,

 

Милен Михайлов

 

..Защо ми се случва така?

 

..Желанието човек да осъзне незабавно и в пълнота житейската логика е разбираемо и естествено.. Ако обаче се опитаме от една отделна картина да разберем целия филм, това категорично не е във възможностите на човешката логика.

 

В живота често ни се случват неща – на нас, или на наши близки, които ни се струват нелепи, или несправедливи.. едва когато мине време разбираме, че това е бил начинът по който съдбата ни е помогнала да преминем на следващото стъпало от духовното си и на съзнанието развитие..

 

Каквото и да ни се случи, както и да се обърнат нещата в живота ни, винаги трябва да знаем, че то не е случайно, а е подчинено на една висша логика.. че това е поредният житейски урок, който идва за да ни научи на нещо и да ни допренесе полза.. просто съдбата не борави с нашите субективни човешки понятия за добро и зло, или справедливо и несправедливо.. тя съдбата.. природата.. Създателят е съвършена във всяко отношение.. останалото е въпрос на зрелост и на лично търсене..

 

Пожелавам на автора на темата по-скоро да разбере причината за проблемите.. Това е нещо лично и никой не може да го направи вместо него.. Всеки е главен герой в собствения си филм и си има свои собствени уроци за научаване.. Вяра, Надежда и Любов.. не са само празни и банални думи, а ключ за щастие..