СЕМИНАР: София 15, 16, 17 Декември 2023
Местата са ограничени до 12 участника!
Информация и Резервация
СЕМИНАР: Пловдив 20, 21, 22 Октомври 2023
Местата са ограничени до 12 участника!
Информация и Резервация

Сънищата – мост между духовния свят и човека

Темата за сънищата е изключително важна. Поради факта, че повечето хора не си спомнят своите сънища или това се случва твърде рядко, темата бива пренебрегвана или слагана в графа фантазии. Поставих си специална задача във всяка регресия да изследвам тази тема и да задавам подробни въпроси на всичките си субекти и техните духовни водачи за да намеря по-задълбочена информация за ролята, значението и същността на нашите сънища.

Да си спомним чрез сънищата

Извадка от хипнотична регресия проведена 18 .07.2012

dolorescannonbg.blogspot.com/2012/10/blog-post.html

П: регресионист

Н: субект на регресията

Разговор с духовната наставница на субекта за ролята на сънищата в живота ни

П: А в общуването ли се крият начините, различните начини да си спомня.

Н: Да и тя постепенно вече…

П: Чрез различни действия и контакти с хора…?

Н: Да, тя се движи към това, тя си върви по пътя.

П: Тя си го прави вече?

Н: Да, винаги си го е правила, но не винаги го е осъзнавала. Сега вече тя е осъзната. Тя преценя нещата. Знае всяка една ситуация от своя страна, умее да си я… Всеки един нейн сън също показва.

П: А сънищата й са много интересни, тези които стигат до нея… съдържат специален език.

Н: Това беше пътя към нея, всъщност чрез сънищата й.

П: А всъщност посланието от нейния Висш Аз ли идваше в сънищата?

Н: Да, да.

П: Комуникация се е получавала…

Н: Да…да, там се намесиха много много души, които й помогнаха взаимно, които вземаха решение тя да тръгне по този път и я насочиха…

П: Много помощници значи има?

Н: Е, тя вече няма нужда от тях.

П: Да, но са изиграли важна роля.

Н: Да. Те й показаха, насочиха я по пътя, показаха й правилния път.

П: А това кога се е случило, в миналото ли?

Н: Преди години, да, да. Преди години.

П: Още в началото на всичко.

Н: Да, тя е виждала всичко през съня си. Каквото е искала да види го е сънувала. Не винаги е можела да го тълкува, но в съня си е била в други светове. В съня си е била в минал си живот. В съня си е била с други бъдещи нейни светове, които ще преминат по пътя й. Но не винаги го е тълкувала, защото не е умеела тогава.

П: Просто разбирането й не е било толкова…

Н: Да, не е била до там.. Но го е пожелала преди това и го е видяла в съня си, нищо, че не го е знаела какво е.

П: Много е хубаво това.. което пожелаваме ни бива изпращано в сънищата.

Н: Изпраща се на всички. Всяко едно желание се изпраща. Всеки каквото си пожелае, ще го получи.

П: Ами хората, които не си спомнят, че сънуват. Те сънуват ли?

Н: Всички хора сънуват. Но някои не са на този етап да си го спомнят. Други не трябва да си спомнят, защото това ще ги изплаши.

П: Значи от това зависи…

Н: Да, от това. Всички хора сънуват… по различен начин.

П: А понякога Н. добива информация за други хора…?

Н: Да, защото те също са по пътя й. Тя ги среща по пътя си. За това за тях добива информация. Тя ги вижда, както вървим по пътя и срещаме различни хора, и оглеждаме хората… И си казваме: Този колко е хубав, другия колко е одърпан… третият… По същия начин е и с живота ни. Ние вървим по пътя и срещаме различни събития, различни… няма случайности! Всичко е точно както трябва да бъде. Но след това, това минава по друг начин през нас…И чрез сънища и чрез други хора и… всичко е предначертано.

П: И се случва едновременно може би? Миналото и бъдещето…?

Н: Да, всичко се слива в едно. Да, както гледаш небето как се слива със земята в далечината. По същия начин така виждаш миналото и бъдещето слято в едно.

П: И съществуват едновременно?

Н: По същия начин има връзка с всичко.

П: Значи ние имаме в момента и мир на земята и щастие за всички, просто…

Н: Да.

П: Сами сме се отделили от това…то съществува вече?

Н: Да. Всичко съществува, всичко. Но ние си избираме в кое да вярваме и кое да виждаме!

П: Значи вярата ни създава света, който виждаме?

Н: Да. Лошото е много силно… То за това идва.

П: Това, което хората вярват, в лошите неща?

Н: Случва се, защото го предизвикват. Да. Но то не може да не се случва. Не може да го няма. Навсякъде има и хубаво и лошо. И в нашия и във вашия свят.

П: И е нормално?

Н: Да. И ние имаме лоши неща около себе си. И ние ходим в „лошия” свят. Но ги гледаме с безразличие и не обръщаме внимание.

П: От една такава по-висока позиция…?

Н: И точно заради това нищо не може да ни повлияе.

П: И да ви разклати..?

Н: Да, никога, никога. И вие ги виждате тези неща. Ако не им отдавате значение всичко ще бъде наред… Но сте далече още от това… Малко са хората достигнали до това.

Какво са СЪНИЩАТА

откъс от хипнотичната регресия на М.

П: регресионист

С: субект на регресията

dolorescannonbg.blogspot.com/2012/07/blog-post_31.html

П: А имаш ли някакво усещане за ролята на сънищата в твоя живот? Както ми каза преди това, те са имали голямо значение и са ти влияели през целия ти живот до сега.

С: Това е единствения момент, когато не мисля… Те са като отворен прозорец

П: Тоест, само когато не мислиш можеш да получиш съобщения от духовното измерение…?

С: Да. Те са като отвор. В смисъл няма повече екран, няма разделяне.

П: Аха, сливат се в едно двата свята?

С: Да. Можеш да преминеш в Духовния свят и да търсиш отговор.

П: И често се получават отговори чрез нашите сънища, така ли?

С: Да.

П: А какво трябва да правиш в този живот, когато някой сън например се сбъдне? Каква да бъде твоята реакция? … Трябва ли да се страхуваш, както ми сподели по-рано, наистина страха не е добра реакция?

С: Като се страхувам не трябва да ходя в Духовния свят.

П: А защо не трябва?

С: Защото няма добро и зло

П: Значи страха не е полезен, не трябва да носим страх в себе си?

С: Не. Зло е като го интерпретираме като зло.

П: Значи мисленето ни го превръща в зло, защото така мислим, от начина ни на мислене е, а не защото то е зло наистина?

С: Да. Ако го виждаме като зло, е зло.

П: Тоест ние си създаваме реалността от това, което вярваме и мислим?

С: Да. Тя реалността си е там. Трябва само да се протегнеш и да си я вземеш.

П: Толкова просто… А защо толкова малко хора сякаш успяват?

С: Защото много мислят.

П: И това се оказва най-големия враг на човека… това логическо мислене…?

С: Враг е мозъка и тялото… Това са най-големите ни предизвикателства.

П: Ограничението на физическото? … Добре искаш ли да повикаме духовния ти водач? Ако картините продължат да излизат, заедно ще можете да ги разгледате.

С: Да.

Някои често повтарящи се образи в нашите СЪНИЩА

Преди регресията субекта сподели, че сънува доста често. Интересуваше я един конкретен образ от сънищата, който се е появявал няколко пъти в различни сънища:

П: А сега да помолим духовния водач да ни помогне с един въпрос, по който той е по-компетентен от нас, да ни каже за сънищата със златната жена… Тези сънища са нещо много специално в живота на М. и като цяло и темата за сънищата… Каква е тази златна жена, която тя сънува?

С: Хора, които се чувстват отговорни за нея, я наблюдават.

П: И тази жена един такъв пример ли е, за такъв човек?

С: Нея я виждам като златен дъжд в тъмно пространство. Това е някаква енергия.

П: А ти просто го виждаш в сънищата като жена, а иначе е енергия?

С: Да. Всичко е енергия. Ние имаме нужда да й придадем форма, защото живеем в свят с форми.

П: Значи има закрила, има такива души, които се грижат, такива енергии, които се грижат за нас и ни посещават в сънищата?

С: Да, защото в сънищата сме най-рецептивни. (възприемчиви)

П: А някои хора мислят, че не могат да сънуват. Или просто не си спомнят. Защо това го има при едни, а при други не?

С: Защото не искат да помнят.

П: Не искат.. Имат някакъв блокаж ли?

С: Така е написано.

СЪННАТА ПАРАЛИЗА – за какво ни служи и как да се научим да я контролираме

П: А да попитаме за една опитност на М., която преживява от дете – за сънната парализа, която е нещо доста често срещано? Дори в последните години от живота й… има няколко случки. Защо е предразположена към това нещо?

С: Това е сложен въпрос. В Духовния свят без водач не може, но първо трябва сам да можеш да се оправяш. Не винаги има помощ до теб.

П: Това е било необходимо, за да се научи сама да се оправя, така ли?

С: Да, важи за всички.

П: За това ли ни се случват такива неща, за да можем да се справяме с негативните същности…?

С: Да.

П: А коя е нашата сила в такива ситуации? На кое да разчитаме?

С: ИЗБОРА

П: Нашия Избор…?

С: Винаги трябва да заявиш своя избор.

П: И да го заявим… Значи това е много важно… Тогава всичко се решава.

С: Винаги имаш избор и право на мнение.

П: Значи можем или да приемаме или да не приемаме нещо?

С: Да, а когато си безмълвен значи приемаш!

П: Аха.. И затова ли е толкова важно словото, изказването?

С: Да. То е вибрация, която изпращаш.

П: И самата вибрация решава проблема…като направим този избор..

С: Никой не може да се противопостави на вибрацията. Вибрациите са от различни честоти… и винаги зависи от по-силната вибрация

П: Заявяването на нашия избор силна вибрация ли е по принцип?

С: Винаги по-светлата вибрация е по-силна от по-тъмната.

(изглежда, че вибрациите са обвързани и с цветове. Имайте предвид, че тези концепции са сложни и биват преведени от духовния свят в достъпна форма, така че да може субекта да ги изговори и обясни доколкото е възможно с оскъдното количество думи и понятия, които ние имаме)

С: Тъмната е ниско-честотна… Заявяване с Любов. (заявяване на избора – все още говорим по темата за справяне със сънната парализа и енергиите, с които трябва да се справим в такова състояние, съвета на водача е общо казано – да заявим своя избор, с любов, да покажем че ние избираме да не приемем това нещо, тази енергия)

П: Значи ли, че любовта трябва да е в основата?

С: Или с положително чувство.

П: Да. А има ли нещо въобще, от което трябва да ни е страх и да сме внимателни с него? Във физическия или Духовния свят?

С: Да, от собствената си сила.

П: От собствената сила?

С: От собствената си сила. От това, в което вярваме. МНОГО Е ВАЖНО ДА ИЗБИРАМЕ В КАКВО ВЯРВАМЕ!

П: Защото без да искаме може да си навлечем неприятности? И като не съзнаваме силата си да ги предизвикаме?

С: Да. Като не познаваме силата си…

П: А как можем да я опознаем най-добре? Какви стъпки да предприемем за да опознаем собствените си сили най-добре?

С: Само чрез опита.

П: Чрез опит?

С: Работа, работа, работа… И работа и на сън.

П: А нашата работа на сън продължава да ни помага, нали… във физическия свят?

С: Да… стига да се замислим. Опита остава.

П: Докато не ни е нужен… тогава ли се появява?

С: Ами не, дори човек да не е съзнателен човека, всички опитности остават.

П: Това понякога помага ли на Духа… на тялото… на енергията?

С: Да, изгражда качествата, с които Духът пораства. За да стане цялостен.

П: Да стане цялостен… Значи и Той (Духът) търпи развитие, както и ние?

С: Да. С всеки един живот и всяка една опитност.

П: Значи това е смисъла зад всичко? Развитието…

С: ЦЯЛОСТНОСТ