СЕМИНАР: София 4, 5, 6 Окт. 2019
Семинарът е за максимум 12 участника!
Информация и Резервация
СЕМИНАР: Варна 11, 12, 13 Окт. 2019
Семинарът е за максимум 12 участника!
Информация и Резервация

Програмиране за безопасно развитие на събитията

„Преди точно един месец пътувах до другия край на щата, на около 320 км, за да навестя свои приятели. Бях потвърдила, че ще присъствам на специално събитие, което те подготвяха от седмици. Едва когато бях изминала 150 км и стигнах до малкото градче, в което винаги спирам за обяд, осъзнах, че всичко е затворено. Нямаше ток.

Нямаше нито един отворен хранителен магазин, нито дори бензиностанция. Нямаше сигнал на мобилните теле¬фони, за да разбера какво се случва или да се обадя на приятелите ми да ги питам как е при тях. Намирах се посред нищото. Хапнах една зърнено блокче от кутията, която бях метнала в последния момент в колата, и пийнах няколко глътки вода.

След това успях да хвана една радиостанция със слаб, пращящ сигнал. Успях да чуя, че в целия щат има голяма авария в електрозахранването и че няма нито една отворена бензиностанция на още 150 км по пътя.

Най-близкият град се намираше на 80 км, но до него се стигаше през заснежен планински проход. Знаех, че и там няма да има ток. Погледнах таблото и видях, че резервоарът ми е все още три четвърти пълен. Не бях сигурна какво точно трябва да направя и затова влязох в алфа ниво, за да помоля за оценка на ситуацията: да продължа ли пътя си към приятелите, на които бях обещала, че ще им гостувам?

Доверих се на получения отговор и реших да продължа пътуването, вместо да обърна и да се прибера у дома.

Докато карах през Сиатъл, градът изглеждаше зловещ и замрял. Температурата беше под нулата, нямаше ток нито за отопление, нито за осветление, нито за поддържане на горивните помпи, нито за светофарите и крайпътните съоръжения. Бяха засегнати повече от един милион души, да не говорим за бизнеса и околните градове.

На малкото бензиностанции с аварийно захранване се бяха наредили дълги опашки от шофьори. Един милион души останаха без ток в продължение на седмица на много места, без да споменаваме за материалните щети.
Разбрах, че предната нощ аварията била предизвикана от извънредно силна буря. Хиляди дървета били съборени от ветровете и повредили много електропроводи и сгради, и дори ранили хора. Ветровете не бяха подминали и източния край на щата, но не бяха нанесли такива щети. Поради пустинния климат при нас не виреят много дървета. Не бях заподозряла нищо, а и по новините сутринта не бяха споменали нищо за аварията.

Ако можете да си представите как хиляди хора едно¬временно горят дърва, за да се топлят (т.е. щастливците с камини в домовете си), ще си представите и лютивия дим, който се разнасяше и пареше на дробовете и очите. Беше все едно да шофираш през горски пожар.

Оказа се, че градчето, в което живееха приятелите ми, е едно от малкото незасегнати от мащабната авария, и аз пристигнах без закъснение при тях. Но бездруго знаех, че всичко ще бъде наред. Бях го „видяла“ в алфа ниво.“

Дали ви се е случвало някога колата да се счупи насред пътя, шофьорите знаят по-добре…

Обикновено мен ме возят, не разбирам почти нищо от коли. но определено дори и в качеството си на пътник научих нещо много полезно,
Да колата има характер, обича да се проявява от време на време. Може би като всяка жена търси внимание…

Последния път тотално отказа насред магистралата в най-поройния дъжд от потопа насам

И познайте какво можете да направите на това място, където дори е забранено да ви теглят, нямате никакви пари за да извикате пътна помощ (а дори и да имахте едва ли ще искате да се разделите с 200лв ей така), …..
Седяхме си вътре и премисляхме всички варианти, докато преминаващите с 200 в час така разтърсваха колата, че сериозно започнах да се притеснявам доколко сме в безопасност там.

Когато всички варианти се изчерпаха не ни остана друго, а да започнем да с емолим на колата да тръгне. Приложихме всичките си техники, Силва Метод, визуализации, и какво ли още не, и след 30 минути опитио да запалим Тя, милата, запали…
Поврвя точно 30 метра колкото да се отбием от магистралата на безопасно място.

На онова място насред нищото за пореден път се изумих и дори нямам подходяща дума за това чувство… нали всички се молим, медитираме, вярваме, но когато отговора е толкова непосредствен и бърз дори е малко стряскащо. Емоциите ми изплуваха, въобще не се и опитвах да се спра.

Това беше едва началото на изпитанието за нас. В следващите 6 часа ни се случиха още перипетии, но медитациите работеха, макар и да спирахме за по половин час, все пак колата се оправяше и не само че ни закара невредими. Онова, за което всъщност медитирахме и програмирахме бе дано повредата да не е твърде скъпа, дано да е нещо малко, което да отстраним лесно.

Покрай еуфорията от целия ден бяхме почти забравили, че сме програмирали за това. Но колата не ни разочарова, сякаш съобразявайки се с недоброто ни финансово положение, повредата й бе най-тривиялното нещо възможно, запушване на филтър, целия ремонт бе 25 лв.

Доста често ни се случват подобни изпитания.
Аз ги наричам изпитания на вярата.
Ако някой там горе (Духовния Свят) гледа какво правим ние хората на земята, сигурно си е казал:
„Я да ги видим тез хубавци като са решили да вървят по пътя на духовното, дали им стиска, дали няма да се откажат при първото препятствие, дали няма да почнат да сипят обвинения и оплаквания, да се вайкат, както повечето хора като им се случи някое нещастие.“

Забавно е като се сещам сега за този случай, голяма гледка бяхме.