СЕМИНАР: София 25, 26, 27 Януари 2019
Семинарът е за максимум 12 участника!
Информация и Резервация
СЕМИНАР: Варна 1, 2, 3 Февруари 2019
Семинарът е за максимум 12 участника!
Информация и Резервация

Методът Силва за родители и деца

Поставям темата – деца-родители, защото децата ни са наистина важни, нека споделим идеи и опитност как може да се помогне на детето ни да се справя по-добре в училище, как да решим проблеми във взаимоотношнията или нещо друго, което някой от вас е преживял с детето си и е успял да реши проблема с техниките на Хосе Силва и с наученото от Силва УлтраМайнд.

Това е видео за една учителка използвала Алфа ниво за да помогне на учениците си в клас да се концентрират по-добре и да постигнат по-добри резултати.

Същото нещо може да се използва и в домашни условия за да стимулирате по-добрата концентрация на вашето дете, например чрез запис на Алфа звука, който да върви на заден фон, докато децата си пишат и учат уроците. Последният пример беше споделен от завършил курсист на Силва УлтраМайнд потвърждавайки промяна в резултатите на децата в училище.

Често пъти са питали Хосе Силва дали има някакъв начин, по който да се преподава метода на деца, нещо по-различно, съобразено с тяхната възраст. На което той е отговарял, че няма никаква разлика. Единственото е да се задържи вниманието на детето върху това, което му се говори, да бъде заинтригувано, защото на децата бързо им става скучно, но пък Хосе Силва отчита, че те са изключителни откъм постигане на резултати с лекота – нещо, което възрастните постигат след повече положени усилия.

Упражненията, които са публикувани в книгите, както и тези, които правим на семинара Силва УлтраМайнд ЕСП могат да бъдат преподавани и на деца, ако родителя се заеме с това и реши да помогне на детето си да се справя по-добре в училище и в живота – защото най-важното е не колко дълго детето се е подготвяло за един урок, колко часа е решавало задачи или др., а каква концентрация има по времена изпит или по време на час, когато то има реалния шанс да запамети всичко от слушане и внимаване. Това е нещо, което реално може да се тренира у всяко дете, както Хосе Силва е тернирал собствените си деца.

Хосе Силва е доказал, че упражненията му не само повишават концентрацията, но и спомагат на интуицията, безценно качество, ако искаме да възпитаме децата си така, че наистина сами да са способни да се грижат за себе си в каквато и ситуация да попаднат.

Често подценяваме децата си, а те са силни – дори по-силни от нас самите. Това е накратко историята на една група деца, която може да ви разплаче, но по-важното е да запомним, че възпитани и обучени в правилните ценности, да не мислят само за себе си егоистично, а да се грижат и за другите, децата са един прекрасен потенциал и реална сила за създаване на един хармоничен свят.

Силва инструктор ДжоНел Монако за успеха на деца преминали Силва обучение при лечение от разстояние.

Въпрос:

Как да комуникирам с друг човек от разстояние? Нужно ли е да правя филм и да визуализирам, че говоря с тях? Как да привлека вниманието им?

Отговор:

Ние не използваме Мисловния Филм за комуникация с други хора. Той е предназначен за комуникация с Висшия Разум.

За да общуваме субективно с друг човек първо влезте в ниво – същото ниво, което използвате да работите по здравни случаи.

След което винаги е добра идея да си припомните (ако имате време) вашия най-скорошен случай, по който сте работили и сте постигнали успех, ако има такъв случай със сходен проблем, още по-добре. Когато си припомните този ваш успех, спомнете си как се чувствахте, когато програмирахте и какво беше усещането, когато постигнахте успех в решението.

Когато вие си припомняте и преглеждате такъв случай, в който сте били успешни, това нещо подпомага вашия ум да се настрои на същото ниво от преди, в което ще бъдете още по-успешни.

След което можете да използвате ментални образи да комуникарте, да кажете това, което желаете на този човек.

Хосе Силва дава пример за субективна комуникация с дете, за да го стимулира да спре да подмокря леглото:

Изчаквате докато детето заспи и поне половин час да е минал от тогава, след което влизате в ниво и си представяте, че сте заедно с детето.

Можете да си представите как разговаряте с него – това ще ви помогне да си създадете менталните образи, от които се нуждаете.

Представете си как казвате на детето, че през нощта, когато усети, че стомахчето му е пълно, то ще се събуди – представете си, че детето го прави – ще стане от леглото и ще отиде до тоалетната. И отново си представете, че детето го прави. След което си представете, че то се връща в леглото, отново заспива и сутринта се събужда в сухо легло.

Помислете си колко хубаво ще се почувства детето, когато се събуди в сухо легло. След това си представете детето щастливо и гордо, когато успява да постигне този резултат.

Може също да си представите себе си как го хвалите за успеха му и колко гордо е то от постижението.

Запомнете, че хората имат свободна воля. Ние не можем да контролираме други хора.
Ние можем само да им помогнем да правят това, което те желаят.
Понякога трябва да създадем желание у другия човек да извърши онова, което е най-добро.

Първоначално мислех да не публикувам тази история тук, но с времето осъзнах, че не можем да отречем един съвсем реално съществуващ свят – този на нашите деца. Независимо какво мислим ние техните родители – те – нашите деца изживяват всичко, както през деня така и през нощта в света на сънищата си, много реално и осезаемо.

Досега в живота си изследвах темата за сънищата от моя гледна точка на сънуващ и по разказите на хора, които срещам. До скоро тази тема оставаше като тема за възрастни, но животът ми показа, че не е приоритет само на възрастните и че малките деца, нашите деца също сънуват и изживяват подобни на нас преживявания в своите сънища, както и срещат подобни проблеми, които имат нужда от решение и адекватна помощ.

Пиша тази тема, защото видях колко малко внимание се обръща на децата и техните кошмари, как се дискредитира всичко сънувано от тях и реално не им се помага по никакъв начин да се справят с една реалност, която е също толкова жива и плътна в тяхното съзнание, колкото ежедневието за нас.

Преди време, дори не помня кога точно, но започнах да усещам намесата в съня. За себе си усещах, че сякаш някои ме кара да направя нещо в съня си, което на мен не ми харесва, усещах натиска, принудата и настойчивостта на другата страна.

Първия такъв сън, в който се видях – бях в някаква гора, джунгла, с много зелена растителност и видях как хора влизаха в някакъв малък тесен тунел, който сякаш отиваше между растенията под земята, принуждаваха ги да го правят. Доста тясно място, не исках да влизам там, усетих че някои го изисква от мен, че някои ме кара да го направя, но гледах този тунел и още повече се убеждавах, че там ще е тясно и неудобно, едва ли ще мога да дишам, не исках да отивам там.

Тогава усетих в себе си някаква емоция, някакво вътрешно негодувание защо трябва да го правя и как така някой ще ме кара да го правя, при условие че аз не искам. Не знам от къде се породи тази сила, но явно със осъзнаването ми в съня дойде и реализацията, че има нещо насилствено, че има нещо, което се опитва да ме принуди да правя неща, които не искам. Цялата ми емоция избухна в нещо като ярост и от него се почувствах смела, обърнах се с гръб към този тунел в земята и с лице към „врага“ си да му поискам сметка. Това беше достатъчно за да прекъсна кошмара.

Поставям в кавички „врага“, защото тази сила, която продължава под една или друга форма да се появява е спорно дали е точно лоша или добра, етикетите не биха могли да изразят ролята и значението й за нашето човешко развитие и развиването на качествата ни, както и за упражняването на всичките ни сили на духовни същества.

Така това беше моя първа среща и огромен урок как да се справям в ситуации, когато нещо ме тревожи или измъчва в съня ми. От тогава имах и други срещи, които все повече затвърждаваха у мен усещането, че аз имам контрол и мога да прогоня всеки нежелан образ от сънищата си, стига да изкажа своята свободна воля, да ги отпратя, да заявя правото си на избор кое да съществува в моя свят и кое не.

И в следващите ми срещи в момента, когато казвах… не, дори още в момента, когато усещах в себе си осъзнаване на ситуацията в съня, че нещо ми се намесва, у мен се надигаше някакво огромно негодувание и изумление едва ли не как са дръзнали да ми се месят, може и смешно да звучи , но доста възмутена се събуждах от някои сънища, и с първите мигове на осъзнаване изгонвах натрапника от съня, а адреналина от цялата емоция ме събуждаше.

Така се научих за силата, за реалната сила, която човек има, когато си спомни и вярва в себе си и правото на свободен избор.

Срещите ми с различни форми на съзнание на сън продължиха, макар и рядко, за което съм благодарна. Открих, че е станало нещо като автоматична реакция, сякаш някои в мен не спи и открие ли подобно присъствие се активира и „ги праща в Светлината“.

Повечето пъти е лесно и става веднага.

Тази тема не се асимилира лесно, не и от хора, които никога не са имали подобни преживявания и са далеч от тези неща. Но…

Наскоро моят племенник изживя нещо, което ме накара да се замисля дълбоко върху нещата, на които са изложени нашите деца. Нещата, които има се случват независимо дали ние ги смятаме за малки, за непораснали и неразбиращи.

И преди да ви разкажа тази история и как решихме проблема, нека ви кажа че по форумите в интернет открих информация за още много случаи на малки дечица, които виждат духове, всякакви същества, духове на починали или на други, които не са живели, всевъзможни неща. Всъщност, ако човек ги изследва задълбочено и прочете нужната литература може да отличи различията.

Малките деца са силно сензитивни. Много от тях усещат по-фините светове, по-нематериалните съзнания, които ни заобикалят, души на починали или природни духове. Някои от тях, както беше случят с моя племенник се срамуват и страхуват да кажат какво са видели и кого са срещнали, вярвайки че това е нещо лошо.

За мое съжаление 90 % от родителите (чиито истории видях в интернет форумите) дискредитираха разказите и преживяванията на децата си като измислица, без да се интересуват повече за тях и психичното им състояние, за корена на страха и преживяванията им през нощта.

Ето какво се случи на моя племенник.

Нощта преди да прояви първите симптоми че нещо се случва с него аз го сънувах. Сънувах го толкова тъжен колкото никога не е бил досега в живота си. Мъчно му беше за майка му, а по някаква причина аз го гледах докато тя не можеше да го вземем при нея. Макар и на сън такава тъга не бях изпитвала.

На другата сутрин разбрах от сестра ми, че малкият е избухнал в нервна криза, опитвал е да се самонарани удряйки се с юмручета, наричал се е обидни думи без никаква причина… Това е доста странно поведение за дете, което по принцип е доста весело и игриво.

Когато чух това веднага ме жегна нещо в сърцето и си помислих дали за това сънят не ме предупреждава, че става нещо с него.

Нещата продължиха. Същата нощ малкият се събужда в съня си с ритане и борба сякаш с нещо невидимо. Както каза сестра ми сякаш и пробуден още не можеше да възприеме, че се намира в стаята и с родителите си, сякаш срещу себе си имаше невидим враг.

На другия ден след детска градина тя остава насаме с него и го пита какво е сънувал предната нощ. Тогава малкият е добил съвсем различно и сериозно изражение на лицето – казвайки „Един дух искаше да ми вземе сърцето!”

Когато го чух не знаех точно къде се намирам и какво става, признавам си, почувствах го много силно. Свикнала бях аз да говоря за тези неща, да слушам от други големи хора, способни да се защитят, знаещи как да го сторят…

Трябваше да измислим нещо бързо и ефикасно и така да го поднесем на малкия, че да разбере как да се защити сам в съня си.

Стреса, който преживяват малките деца, страха и ужаса са нещо много сериозно и ако не им се обърне внимание навреме и не им се помогне може да доведе до трайни белези в психиката, които цял живот да им тежат без да осъзнават от къде идва проблема им.

От Хосе Силва научих нещо много ценно – Пагубно е да отричаш съществуването на чудовища, когато детето е убедено в тяхното съществуване и ги вижда през нощта докато спи. По добре е да му дадеш средството, да го научиш как само да си помогне и да изгони веднъж завинаги тези нежелани образи от своите сънища.

В онзи момент исках да предам целия си опит на 5 годишния си племенник, да го науча как да се защитава, как да отстоява правото си, но се опасявах, че думите ми може да го наплашат повече. Тогава в една медитация потърсих отговора. Търсих кое е различното, защо аз като дете съм се чувствала по-сигурно и по-спокойна от него. Какво му липсва на него. И открих отговор. Дори ми се стори твърде очевиден за да е истина, но след ден два пак ми дойде наум и осъзнах, че е възможното решение.

Разликата беше, че той нямаше в какво да вярва. Не чувстваше тази стабилност и сигурност, която аз чувствах като дете. Не познаваше Бог, не знаеше за съществуването на тази Всемогъща добра Сила, която закриля и се грижи за всичко в света. Познаваше света само от телевизията и непосредственото си обкръжение, децата, детската градина, където чуваше какви ли не неща.

В този модерен живот децата растат в среда на интернет, всевъзможни цветни книжки с реалистични картини и безброй телевизионни канали… и така до тях достига неконтролирано количество информация, а за качеството да не говорим.

Теми като кръвожадни динозаври, унищожение на земята от астероид, изригващи вулкани, земетресения и всякакви други страхотии за детската душа са на свободен достъп под нищо неподозиращия взор на родителите, които си нямат и най-малка представа за това какъв смут и хаос може да нанесат тези теми в детското сърце.

Това, което на нас ни изглежда като безобидна информация за едно дете може да се окаже ужасна заплаха за него и любимите му родители.

До сега не се бях замисляла колко е важно на детето да му се даде една макар и основна, съвсем обща концепция за съществуването на Създателя, на Доброто, на реда.

На него не му беше хрумвало дори, че може да се противопостави на кошмарите, на духа от съня. И дори да му бях казала, че той самият има силата да го изгони едва ли щеше да ми повярва. Нужен беше голям авторитет тук за да решим проблема. Образ, който да засенчи всеки негативен герой.

Тогава говорихме със сестра ми да му разкаже за Бог, но така по детски, с детска терминология, за да го почувства близко до себе си и да знае, че може да разчита на Бог винаги, че той се грижи за него. Същата нощ малкия сънувал, че духа пак се появил, но този път Бог го застрелял с някакво оръжие.

Това бяха първи признаци, че всъщност нещата се успокояват, дори начина, по който го е разказал не е било със страх и ужас, както от предните сънища, а все едно беше доволен, че някой му е помогнал. Разказахме му още и за съществуването на Дева Мария и Исус, които също ще му помагат, когато ги помоли и ще бдят над него и сънят му.

Следващата нощ имаше поредния сън. Тогава вече се срещнахме и чух на живо какво разказва. Каза ми, че тази нощ, когато си легнал и дошли дядо Боже, Дева Мария и бебенцето Исус и застанали над него и така го пазели. Беше спал много спокойно според майка му.

На ментално ниво още предните дни бяхме провели няколко разговора с него да му вдъхнем спокойствие и да го обучим как да си помага насън. Сестра ми също правеше това с мен. Но най-ефективно отчитам, че беше да го запознаем с концепцията за съществуването на Бог и на Доброто в света, като най-могъщата сила, която се грижи за всичко. Просто веднага детето се успокои и се върна към предишното си състояние.

Накрая трябваше да направя още едно нещо, което чувствах че е важно за него, за да не живее в заблуда и страх, както много хора, дори и днес на стари години продължават.

Обясних му, че този дух, който го е притеснил всъщност не е лош, а е малко като пакостник, като непослушно дете, и че по своята същност той също е добър, казах му да го изпраща при дядо Боже, ако пак го срещне и Той ще го научи отново да бъде добър и послушен.

Това е именно същото нещо, което и аз използвах и бях научила да правя насън – изпращах ги в Светлината, или ги гонех чрез изразяване на волята си.

И не само за децата е важно това, за всички хора е важно. Трябва да знаем, че нищо в този свят не е само лошо, всяко нещо има и добро в себе си, независимо какво поведение виждаме външно. И че вместо да отричаме или да се страхуваме от „лошото”, е по-добре да го изпращаме там, където то може да бъде трансформирано в добро.

Така можем да живеем без страх живота си и с доверие и упование, че действително не сме сами, че съществува ред и хармония във всичко, че имаме закрилата от най-могъщата сила – нашия Създател.

В едно изследване чрез Психометрия (това е добиване на информация от предмет) по същото време, когато се случиха тези преживявания с племенника ми – – напълно непознато момиче, което не знаеше нищо за моя племенник успя да усети от негова играчка какво преживява той, усети силната му връзка с майката, но усети и срещата с това създание, че това е нещо, за което малкия се страхува да разкаже, и не на последно място тя успя да усети енергията на това нещо/съзнание, че не беше добра.

Благодарна съм на всички тези синхроничности, които ми подсказаха да обърна внимание на случващото се и така навреме успяхме да помогнем на малкия ми племенник.

Колко ли други дечица преживяват подобни срещи и се срамуват или са ужасени от идеята да ги разкажат, страхувайки се и от родители си да не ги обвинят в измислици, да не им се скарат или накажат.

Обръщайте внимание какво говорят децата, питайте ги какво сънуват, изслушвайте ги, разкажете им за Бог, нека знаят че имат закрила дори когато мама и тате не са до тях. Дайте им средството, с което сами да си помагат дори когато вас ви няма, да знаят, че каквото и да става те имат сила в себе си и могат да я използват.