СЕМИНАР: София 7, 8, 9 Февруари 2025
Местата са ограничени до 12 участника!
Информация и Резервация
СЕМИНАР: Пловдив 21, 22, 23 Февруари 2025
Местата са ограничени до 12 участника!
Информация и Резервация

Дневник с моите всекидневно случващи сe чудеса.

Здравейте ! Реших да създам темата предвид големия брой на случващи се неща след като минах семинара ‘ЕСП Силва Метод’.Ще започна да споделям във вид на дневник преживяванията ми и се надявам това да бъде колкото полезна толкова и интересна тема.

Честно да си призная деня в който се прибирах след курса в Пловдив в мен таяха леко смесени чувства. Знаейки, че ще мога да правя всякакви неша, които съм чел и чувал от разни историй и в същото време леко се страхувах от т’ва да не бъда разочарован, но на първия ден още ми дойдоха разни идейки. Реших да положа някакви основи така ,че после да ми бъде по-лесно. Започнах да чета за разни техники и разбрах ,че като се програмираме да влизаме в ‘Алфа’с три пръста ще могат да се правят още други интересни нещица ,като примерно запомняне на информация-писмена и гласова. Реших също така да си запълна деня с 3 медитации.. като едната беше с ‘алфа звук’,втората със тета и третата както дойде След като влезнах в нивото разбрах ,че всичко е наред и няма как да се проваля и докато бях вътре започнах да си програмирам трите пръста на лявата ръка , казвайки си на глас, това което искам. На другия ден вече усетих разликата при допир и реших да направя същото на другата ръка заедно с лявата. Дълбочината стана оше по-голяма. На втория ден още, бях сигурен че със затворени очи съм на стабилна дълбочина. Дойдоха ми много идеи, които естествено станаха.

Имах болки в кръста от седенето на стол дълго време и разтежение на лявата гърда. За два дена болката намаля. Стана много лесно представяйки си себе си в лекарски кабинет. Мазах себе си с разни неща и си накрая си представих себе си в перфектно състояние. С майка ми , която има дископатия , процедирах по същия начин. На петия ден тя ме пита “ правиш ли нещо за кръста ми ?“ Познайте как се почувствах…

Един от дните ми беше интересен с т’ва ,че от нищото срещнах в автобуса приятелка, която се беше разбила след рожден ден, но все пак успях да разбера ,че и тя е започнала да се променя. Беше много щастлива и започнахме да си говорим на тая тема и естествено я попитах за Silva Method. Не бях предполагал, че един ден и тя ще е от този тип хора. В същия ден като пътувах с едно микробусче, както си гледах GSM нещо отвътре ми каза,че ще се качи някой познат от тая спирка. Той беше супер щастлив,понеже си беше взел шофьорска книжка и след това си дадох сметка защо толкова добре ми е проработила интуицията. ВЪОБЩЕ ЧУДЕСАТА СЕ СЛУЧВАХА ИЗВЪН ДОМА

Но реших да опитам нещо от способностите си и вкъщи. Аквариума ми беше доста завзет от водораслите, които се образуват по дъното(най-вече) Не се страхувах ,ако случайно не стане нищо , но все пак реших да опитам. Затворих очи и си представих как аквариума се превръща в предишното си състояние,но не вкарах много подробности и усилия да си го визуализирам. След два дена вече леко позабравил за това ,видях как кафявите водорасли се оформят като топченца и се отлепят от дъното. Не беше цялото дъно готово ,но след още един ден всичко се беше отлепило и всичко си изглеждаше както преди. Много е приятно човек със ставането си да вижда това, което е постигнал.
Още в началото реших да прилагам силата си във всички неща. Интересен и добър ефект стана с мой най-добър приятел ,който по характер си е избухлив и много често си изкарва всичко на мен. Визуализирах го как го прегръщам и му казвам позитивни неща( ако някой ще го прави ,правете всичко ,което ви дойде на ум и не е нужно дори да отделяте много време.) Всичко подейства и когато един ден илезнахме той започна да ми говори как е минал деня му ,колко много смях е имало в училище и как започва да се старае да няма негативни мисли. Познайте как се почувствах ..вътрешно се пръсках от щастие. Всичко се получаваше

Като един младеж естествено исках да пробвам номера с паркинг мястото Първия път отидох на едно място до нас за да вида какво съм реализирал, но останах леко разочарован предвид ,че ми трябваха още няколко сантиметра и се разминах с много малко от успеха. Все пак после винаги имах успех. Разбрах обаче ,че едно място се освобождава само тогава, когато наистина ми е нужно и също разбрах ,че когато има други свободни, не винаги проектираното място се освобождава.

Вече летях в облаците… успехите бяха прекалено много за период от 5-6 дена. Толкова щастлив се чувствах ,че просто не можах да седя на едно място…
ЛЕТЯХ В НЕБЕСАТА !
Енергията беше толкова силна ,че я усетих като нещо ново ,но все пак най-красивото и приятно нещо в живота.

От време на време визуализирах себе си ,приятели ,роднини и дори колата ми в пирамида ,която ни защитава и предпазва. Резултата беше на лице. Предвид малкия ми опит и лошата преценка за превършването на горивото разбрах ,че грешките които правя се облекчават от този ВИСШ РАЗУМ и ме предпазва от допълнителни усложнения. Като пример бих дал ,че вместо колата ми да изгасва на кръстовище , тя го правише на места ,които са удобни за справяне със ситуацията. Вчера, наливах в бензин в една бутилка от най-далечната бензиностанция сигурно, но когато се прибрах с автобуса в гадната и студена снежна буря, в автобуса беше приятел ,който после ми помогне точно, когато ми трябваше втори човек, за да придържа фунията. Изключително глупаво си напълних обувките с вода ,но щастието в мен ,че вселената ми помага беше много по-важно от всички други неприятни неща. Вярата ми се засилва все повече.

Вчера за първи път си помислих, че настроението ми ще падне и така ще си остане до края на вечерта. Нямах пари ,а много исках да се позабавлявам по нощите. Имах като вариант да отида до казиното и да спечеля някой лев, за да имам после какво да ви разказвам.Така и направих… преди да излезна отидох за няколко минути и си визуализирах как печеля пари(+ детайли на какво ще заложа) и после много щастлив излизам с приятели. Кофтито беше ,че трябваше да отида сам. Все пак направих отгоре 10лв(само да кажа,че преди това ,че процента печалба преди семинара на хазарт ми беше 10%, сега сигурно е станал 12% ) Както и да е излезнах и по пътя в автобуса си представях как денят ми минава страхотно добре… и това стана. През моите очи обаче имаше много по-приятни моменти от 1-2 неща,които се получиха също много добре(сигурно заради мен,сигурно не толкова).
Докато вечерта ме заинтригуваше със забавните моменти към 22 часа се срешнахме с 2ма братя,които си търсят лични карти за да отидат на парти. Дадохме си ги с един приятел. Първоначално много ме беше страх да не стане нещо с тях, но естествено веднага ми дойде на акъла ,че това мога да го контролирам. Представих си как си идват личните карти невредими при нас и момчетата се забавляват и остават доволни. Днеска разбрах ,че на това момче дори не са му я пипали и е влезнал много лесно , другото момче също не е имало големи спънки. Ние също отидохме на някво парти и естествено имаше доста смях като по план. Към 2 през нощта, когато се прибирахме минахме през онези машини със плюшените играчки и едно от момичетата почна да хленчи колко си иска зайчето.В същност имаше само 2 играчки и като гледах шанса да се вземе не е много голям. И аз и приятели ми почнаха да викат аре вкарай малко мисъл и си го вземе. Направих го за няколко секунди и бях сигурен ,че ще стане… бях убеден и виждах как всички са супер щастливи. Резултат – от първия път ! Отвътре бях супер щастлив ,особено кат видях как се радва момичето. Може би нямах пръст в цялата работа ,но пък беше страхотен момент. Имаше и други неща ,но все пак това е най-интересното от вчера.

Нищо интересно като случка не е имало,но разбрах ,че пътя не е просто да се докоснеш до някакъв щастлив момент и да чакаш да се случи ,а просто да наблюдаваш и да се наслаждаваш. В началото обаче ,явно като излизах по-често навън ,постиженията се случваха ,идеи имах много и ги реализирах лесно. В тия студове обаче дойде моментът ,в който започваш да разбираш все по-добре и по-добре ,че ТИ никога няма да бъдеш същия. Страха от провал напъло изчезна.Вярата ,че не си самичък е неизмерима. Това отваря голямата врата, която позволява да не мислиш за нищо друго освен за настоящето. Всичко, което се опитвах да разбера от книгите се реализира и го усетих. Скоро при вас ще дойде настъпи момент ,в който ще се сблъскате със стария си начин на мислене. При мен се случи естествено като сблъсък със егото. Доста го нараних ,но с желание отстраних всички мои надежди и желания да бъда разбран от един приятел. За тази цел трябва да се освободите бързо от този товар и да премахнете всякакви мисли от това ,което се е случило с вас. Така и направих ,но определено затормозява човек. По-добре си мълчете. Ще промените хората по-лесно с любов и вечната усмивка на лицето ви ,от колкото с думи.

Точно след най-хубавите ми дни в живота настъпи и една от най-сериозните материални грешки. Счупих на майка ми лаптопа,който ми беше забранила да пипам. Винаги до сега ми е показвала, че не обича да й пипат работите ,както всеки човек естествено, но сега отново си пролича нейната свръх зависимост от материалните неща. Реших да напиша за тази отвратително ценна грешка, която ми помогна да осъзная всичко около мен и все пак да разбера как да продължа напред.
Проблема се случи и поправката на лаптопа ще бъде минимум 600лв. Ужасно много пари, но все пак пари. Познавам майка си и знаех, че деня ми няма да е никак розов. Тръгнах да се подготвям с програмиране така ,че да мине на всички по-леко, но си признавам .. беше ми трудно да си представя как майка ми е щастлива и има нов лап топ и всички други хубави утвърждения. Почувствах огромна вина още в началото на разговора и не издържах да скрия емоцията си пред нея.Никога не съм искал и не съм си мислил да правя нещо против майка ми винаги съм давал всичко от себе си.Както и да е.. тя полудя и си изля всичко върху мен , дори ме изкара като грешка и че за нищо не ставам,че съм мързел, мърляв,неподреден и губя постоянно всичко, което ми се дава. Докато ми ги казваше тия неща ,вече не можех да правя нищо друго освен да си изливам очите пред нея(без ярост ,без нищо .. просто плач). Целия ми рев обаче беше по-скоро в разсъждения защо тя така се отнася и мисли,защо за бога са такива хората. Осъзнах ,че се отделям от това масово мислене и се доближавам все повече до това, което наистина сме. Вече разбирах напълно майка ми и в същото време ми стана ужасно тъжно, че толкова много се различавам с нея и повечето хора. Всякаш вътрешен глас ми казваше всичко, което се случва в момента и разбирах идеално ситуацията. Наистина си признавам ,че съм такъв какъвто тя ме обвини, но това явно не е случайно.Сякаш през целия си живот не възприемах нещата около мен такива каквито са. Предмети около нас колкото искате, 90 % от тях са ненужни, всички го знаете. Парите както виждате създават много повече проблеми от колкото полза. Нищо не си струва освен да обичаш ,да прощаваш за грешките си ,да се учим и да се уважаваме. Щом сме на тази земя все още какво друго си струва освен да си щастлив и да споделяш щастието с другите. В съзнанието ми дойдоха много неща включително и въпроса „защо наистина съм тук“. Мисията, за която Хосе Силва говори ,в повечето случай е да помагаме и да се грижим за другите така както ние за себе си. Моята явно е такава.След всички приказки, която майка ми наговори, успях да се съвзема доста бързо и да си отговоря на много въпроси. Дори това ми даде и план за спряване със ситуацията в къщи и как аз мога да променя всички в семейството ми Просто невероятно красиво, по-добре от това не знам на къде. И сега вече разбирам, че във всеки един проблем се крие важен урок и възможност.
Определено не съм очаквал, че един ден ще мисля по този начин,дори и на тази възраст, но е нужно да разберете, че ако искате нещо винаги ще достигнете до него, нищо няма да ви спъне ! Това е вашата съдба – да бъдете добри.

„И сега вече разбирам, че във всеки един проблем се крие важен урок и възможност.“

Ето това е нужно… човек да осъзнае, че всяко нещо, което му се случва е за добро, че всяко нещо е изпитание с цел научаване и израстване…

Съвета ми към всички хора преминаващи дадена трудност, потърсете какъв е възможния урок скрит в нея, какво ли иска да ви научи Вселената чрез това изпитание… смирение, състрадание към другите, доброта, търпение, разбиране, безусловна любов и още много неща, които научаваме чрез изпитанията…

Най-важното е, че като усвоим урока си, предизвикателството губи своята сила и можем да продължим напред по-леко. и някак си чувствайки се по-силни и по-мъдри от преди.

Е, случи се Случи се нещото, което ще промени всичко в моето семейство, случи се това, което всеки желае… Най-добре ще е все пак да започвам с най-прекрасния ми момент в живота. След като се прибрах от второто посещение на семинара ЕСП , се прибрах вкъщи срещайки видимо разтревожения поглед на майка ми. Питах я защо така разтревожено гледа и тя ми отговори естествено с въпроса „защо .. “ Влезнах с огромна усмивка и тя започна да ме пита със същото изражение на лицето въпроси какво толкова става с мен и какво искам да се случи като следващи стъпки в духовното ми развитие. След което ме пита и за мнението ми за халюциногените. Казах и истината ,че това не е нещо за забавление ,а служат за нов вид преживяване, което е може да те накара да разбереш повече за света около нас. Стана голям спор , дори и се насълзиха очите понеже се страхуваше точно от подобен отговор. Разбрах я все пак , но реших да не и говоря повече и отидох в другата стая. Докато бях там направих 1 медитация ,тип -молитва така ,че да се случи най-доброто и да успея да й отворя очите.По-късно тя ме викна в хола за да ме разпитва. Тя отново подхвана темата задавайки ми доста въпроси и в същото време почна да споделя всичките си страхове и как те биха я докарали до лудостта. От своя страна аз започнах да и говоря за всичко, което се случва в моя живот и как тя може да преодолее всички свои тревоги.Дори си взех книгата “ силата на настоящоето й и разказах на кратко за Екхарт Толе“ Интересното, което стана беше ,че преди да почне с въпросите, тя взе тетрадка и химикалка и изглеждаше все едно искаше да си води записки. ( не знам защо) В един момент както почнах да и споделям всичко .. по средата на разговора видях часовника със час – 21:12 .. Станах отидох до него и ѝ казах да погледне. Изсмя ми се естествено, но ѝ обясних ,че това почна да се случва от 1 месец и така пак разговора продължи.Все пак успях да я накарам да ме последва и да пробва да разбере всичко ,което аз знам.Нямаше друг шанс ,понеже беше в най-лошото състояние за една майка. Бях безкрайно щастлив, че чух положителен отговор от нея. По едно време докато още си говорихме се заплеснах в телевизора и по БНТ даваха филма “ Бандити“. Погледнах какво говори жената в игралния филм и какво да вида. В субтитрите бяха включени думите, халюцинаций (което в същност беше в една от темите ни на разговор малко преди това),думата – чудеса и се развиваше някакъв диалог между мъжа и жената във филма(после мисля да го сваля и да разбера всичко за този филм). Казах ѝ моментално да погледне какво говори тази жена. Не реагира по никакъв начин, но сами разбирате ,че за мен това не беше случайно, мисля си , че и тя го разбра. Казах ѝ ,че всеки ден ми се случват такива неща. сами разбирате, че това са твърде много знаци за 30 минутен разговор. За капак на всичко накрая на разговора ни ,когато аз бях вече в облаците, погледнах в тетрадката какво толкова пишеше по време на разговора ни и какво да вида. Беше нарисувала нещо като растение със листенца във формата на сърца. Станах прав й я питах… „Това сега ли го нарисува ? “ Тя каза -да “ и аз:
-Докато ти се тревожиш и докато говорим за такова нещо ти рисуваш сърца ?!??!? За мен вече беше ясно какво се случва, това беше момента, в който човек губи всякакви думи и не знае как да изрази радостта си.

На следващия ден след като се прибрах от семинара УлтраМайнд ЕСП Систем вече се бях върнал към всекидневните задължения,бях на работа. Тогава телефона ми звънна. Беше моят приятел от столицата който бях извикал да присъства с мен на уводната лекция. За разговора малко по-късно, първо ще ви въведа в ситуацията и някой подробности. За трите дни престой в София бяхме говорили доста по темите които ме късаят, а именно силата на мисълта и голямото пробуждане от невидимото робство на правителствата. Той ме слушаше много внимателно и с отворено съзнание. Казах му да забрави и да се освободи от всички досегашни убеждения, за да може да вникне в смисъла на това което ще чуе от мен и на уводната лекция. Той вярваше на всичко. Още в София се случи нещо странно. След първия ден от семинара бях в хотела и тъкмо излязох от банята когато той ми звънна. В гласа му се усещаше вълнение. Каза ми че в тях е намерил някой от книгите, които видяхме да се продават в книжарницата където се провеждаше курса. Една от тях беше „Методът Силва – контрол на ума“. Имаше и „Развиване на псичните сили“ и други стойностни произведения някой от които на Луйз Хей. Майка му си ги била купувала на времето. До момента в който се прибрах в Русе той вече беше започнал да чете „Контрол на ума“. Връщам се на момента в който бях на работа и той ми се обади. Този път вълнението се усещаше още по-силно. Каза ми че влизал в алфа ниво и си е направил мисловно филмче. Не е едно а две. Първото било да срещне някой си съсед пред входа, а второто да му се обадят от работата (от където имаше да получава две заплати) в точно определен момент, момента в който тъкмо сяда на стола в кварталното барче. Излязал от алфа и се запътил към барчето в квартала. Не срещнал този съсед, който си мислел, което е нормално, ами ако човека не е бил в София например. Когато отишъл на барчето обаче „чудото“ се случило. В момента в който сяда на стола телефона му звънни. Интуитивно усеща какво става. Поглежда номера – управителя на фирмата, в която работи. Уговорили си среща за другия ден да се разберат за парите, които приятеля ми има получава (над 1000 лв). Момчето беше толкова развълнувано и не беше изненада за мен да чуя думите които той каза: „Повече ме радва това, че филмчето стана реалност, от колкото това че утре ще получа пари“. Няма да губя време да описвам чувствата които нахлуха в мен. Знаете, че не всичко на този свят може да се опише с думи. Момчето е интелигентно и с отворено съзнание, но явно се нуждаеше от някакво доказателство, че всичко което е чул за трите ми дни престой с София е истина. И ето че доказателството е факт. Не знам какво се е случило по нататък, а и не ме интересува. Важното е че неговото мисловно филмче ще послужи като упорна точка за него, за мен и надявам се и за вас.

Зравейте Разбрах ,че имало доста запитвания към Павлина за това ,че не пише вече в темата, но за това си има причина. Може би има вече много хора ,които са преминали през тази фаза на „поемане на живота в свой ръце без нуждата да го контролират „. Все пак за тези ,които са още в началото ще обясна, че това се получава тогава,когато старата реалност за живота бива разбита и срината до основи. На нейно място идва нова по-добра ,която буквално заема мястото на предишната. Когато това се случи, човек все по-рядко изпитва нужда да променя настоящето(бъдещето). Все пак визуализацията като могъщо средство не изпада като такова.
Вчера обаче в час по физкултура реших да скоча за баскетболния ринг, но при приземяването си секнах кръста,защото не омекотих „сблъсъка“ със земята. Доста жалко наистина Както и да е реших да го приема като игра с цел изпробване на вярата ми. Легнах си на леглото, допълнително си пуснах честотинен звук ,който слагам под коментара. Почнах да си представям как светлинни снопове от светлина пробождащи гръбначния ми стълб минават изпод леглото. След секунди почнах да усещам все едно нещо ме масажираше,точно във същата област на гръбнака. Беше доста изненадващо приятно )) Това чуство ми даде допълнително вяра ,че нещо се случва. След като станах болката беше много по-слаба. Зарадвах се много ! Днеска пак направих същата процедура 2 пъти и в момента се чувствам както преди онзи дълъг скок в пространствения континуум.

Бих искала да внеса едно пояснение – разбира се с много любов към всички смели автори във форума

Това е вашия форум мили приятели, в който вие да споделяте без притеснение и цензура, преживявания и опитности по пътя, по който сте поели и за който се надяваме, че и ние имаме една малка частичка принос

Не знаех, че на някой са му липсвали моите постове, тъй като на всяка тема аз съм автор на почти 90 % от писанията

Но за да бъда в тон с всички и аз ще споделя нещичко…

Преди около месец прочетох прекрасен сън, който се оказа, че е на една от нашите Силва курсистки Нели – публикуван в един сайт

Една нощ сънят ми беше доста различен…

Препоръчвам ви да го прочетете – съдържа прекрасно послание!

Поканиха ме да споделя свои сънища, ако желая и аз честно казано въобще не се подвуомих. В следващите дни авторите на сайта (яавно са им харесали историите ми) ми предложиха, ако желая понякога да се включвам с авторски статии по теми, които мисля че ще са полезни (сайта е на „БАРАКА – Център за Личностно Развитие Козлодуй”, можете да го разгледате в горния линк). Още същата вечер си писах с Нели, както казах наша курсистка и приятелка и тя попита защо не напишем статия за Силва УлтраМайнд ЕСП Систем в този сайт, така или иначе е добре повече хора да научат за метода на Хосе Силва.

Това беше двоен знак, или трябваше да приема, че е просто случайност, че авторките на сайта ми предлагаха трибуна, от която да говоря, а Нели ми напомняше как бихме могли да стигнем до повече хора чрез тази трибуна и да споделим знанията на Хосе Силва.

Не знам дали можете да си представите как се почувствах в този момент, усетих че това е невероятна възможност, и в същото време невероятна отговорност. Исках от цялото си сърце да достигнем до повече хора, до онези които имат нужда от тези окуражителни думи, от тази надежда ,която да им вдъхне вяра, че има начини и не всичко е загубено, че силата е в тях самите и животът може да се промени, че никога не е твърде късно.

В следващиет 4 дена бях като в транс, не можех да мисля за нищо друго, започнах един вариант на статията, но не ме удовлетворяваше. Мога да кажа, че почти физически усещах болка, толкова огромно желание имах да сътворя нещо, но не какво да е, а най-подходящото, което да пробие през негативизма и закоравялото изстрадало сърце на българина. Отказах се от написаното до момента и реших, че нищо няма да правя, усетих че напрежението ми е дошло твърде много. Реших, че просто трябва да се оставя на нещата и всичко ще се намести, ще се нареди.

На следващия ден излизахме по задачи и следобяда се прибрахме у дома. Малко се бяхме поуморили и решихме, докато не е твърде късно да легнем за кратък следобеден сън. Ако някой от вас е имал възможност да медитира следобед вече трябва да е открил сам, че това е магическо време и медитациите силно се различават от сутрешните или вечерните, необяснимо е, но е така и се усеща съществена разлика в концентрацията и усещанията.

Та този следобяд легнах с желанието да медитирам за помощ и съвет , исках да намеря кой е най-добрия вариант за статия и да го създам. След около 2 часа се събудих от следния сън: Един коридор, който постоянно правеше чупки и завиваше в различни поски – пред себе си виждам опъната червена нишка, като от кълбо прежда, хванах я и тръгнах след нея, а тя продължаваше по дължината на коридора.

Тогава се събудих. Усещах се прекрасно, щастлива, в главата ми се въртеше убеждение, че съм получила отговор на медитациите си и желанието си за помощ за написването на статията. Сякаш червената нишка беше като приятелска ръка, която казва „следвай ме и ми се довери, ще те отведа където трябва”… От други мои сънища бях разгадала, че червения цвят за мен лично символизира нещо хубаво и важно, нещо на което да обърна внимание. Казах си – топва е знакът който чаках, всичко ще е наред.

Вече имах повече увереност и спокойствие и реших, че след като съм получила този знак рано или късно нещата ще се случат. Усетих, че това е изпитание на моята вяра в нещата и просто се оставих без да насилвам нищо да се случва.
Така изминаха още няколко дена.

Една вечер легнах и медитирах. Усетих, че за да успея в това начинание трябва да поискам мнението на човека, за когото бях решила да пиша – Хосе Силва. Визуализирах, че сме заедно в някаква стая и сядаме на една пейка. Винаги съм използвала Хосе Силва да ме съветва за всичко, може би защото напомня на покойния ми прадядо и обичта, която изпитвам към него.

Седнахме и започнах да му разказвам за тази възможност, която ми се предоставяше, поисках му разрешение да пиша за неговия живот и го помолих да ми разкаже лично. Не знам дали и при вас е така, когато медитирате и визуализрате някой друг човек, когато си говорите с него какво се случва, но при мен и Хосе Силва – винаги аз говоря с глас, а той сякаш ми отговаря телепатично и чрез очите си, погледа му е един такъв много благ и сякаш казва хиляди неща в един миг.
И така онази вечер заспах по средата на медитацията, по средата на разговора ни

На следващия ден нещо се беше променило. Понякога това е просто чувство на знаене, на една вътрешна убеденост, което няма обяснение, но аз така го усетих – този път сякаш някой ми беше дал сила, нямаше я тежестта и напрежението от отговорността.

Усетих порив да седна и да пиша просто така, да започна пък ще видим.
Тогава се появи още един знак, отворих сайта, в който предстоеше да изпратя статията и „случайно” се натъкнах на една дума, която предизвика у мен онзи момента „Аха, това е!” Видях думата Синхроничност и си казах – каква по-добра отправна точка за да стартирам разказа си за един човек, който от дете се научил да следва синхроничностите, знаците на Вселената, та чак до днешния ден, когато благодарение на него съществува Силва УлтраМайнд ЕСП – една система именно за синхроничностите и как чрез интуицията си да ги разпознаваме и следваме.
Това е статията – Синхроничността

За някои може и да не е най-префектната статия на света, но аз оценявам най-много пътя, който изминах и преживяванията си докато я напиша, осъзнах че пътят е най-важен, а не самата цел. И най-щастлива бях, когато всички тези напътствия от Висшия разум се получиха когато имах нужда от тях, не на момента разбира се, остави ме няколко дена да се поизмъчвам, но така за да ме поизпита, наистина ли желанието ми е искрено и голямо, колкото твърдя.

Ето още една интересна история за резултатите от визуализациите. Един от моите приятели си беше загубил личната карта. Беше много разстроен, че трябва да плати 80 лв за нова (прекрасни закони). Бяха минали няколко дни когато той ме попита уж на майтап какво правя аз когато медитирам. По принцип е скептично настроен към тези теми, но понеже скоро имаше случай на наш общ приятел които си беше направил мисловен филм и после филма се материализира, може би заради този случай реши да ме попита. Аз му обясних с думи като за него какво се прави. Казах му че човек трябва да се намира в едно полусънно състояние и там да си представя неща които са възможни да се случат, неща които силно искаме да се случат и вярвяме в това. Аз обаче реших да си направя експеримент и да се включа в програмирането на матрицата. Когато се прибрах си направих медитация и създадох мислена ситуация, в която някой му се обажда и му казва че картата му е намерена и го „видях“ щастлив от това. На никого не казах за това, което правя, исках да изпробвам всичко което съм учил на практика и да разбера как стават нещата. След 2-3 дена той пак се жалваше пред приятели за проблема си и дори се обърна към мен и ми каза че си е представял това онова а нищо не се получава. По принцип много обичам да приказвам и да споря но този път не изкоментирах абсолютно нищо. Зная, че думите имат голямо значение, пък и аз се уча и на мен ми беше интересно какво ще стане. След около 4-5 дена пиехме заедно кафе когато телефона му звънна. Първите му думи бяха нещо от рода „Сериозно ли “ после видях една радост в очите му, но не се сещах за какво му се обаждат. Пояснявам че нашия град има около 100 000 жители и 15 квартала. Когато затвори ми каза какво е станало. Баща му е намерил картата съвсем случайно според тях на другия край на града. Личната карта е стояла на земята цели 2 седмици, но нищо и нямаше тъй като не беше валял дъжд. Чак тогава аз му споделих какво съм направил и му казах че когато повече хора желаят даден резултат, нещата стават още по-лесно. Той се съгласи, но бързо забрави. В следващите дни той беше много щастлив и разказваше на всички за невероятния си „късмет“ точно баща му да му намери картата на другия край на града. Аз слушах, мълчах, а вътрешно бях толкова щастлив, че не мога да го опиша. Важно е да се знае, че нещата се случиха защото и двамата желаехме резултата. И не трябва да задължаваме съдбата как точно трябва да стане, защото по принцип и двамата бяхме програмирали да му се обадят от полицията. Така че приятели, визулизирайте резултататите, чувството че това нещо се е случило и радостта която би донесло на човека за когото се отнася. Няма значение дали е за вас или за някой друг. Важно е да го желаете силно, да повярвате и задължително да бъде за добро за всички участващи. Това според мен са основните контури за това как стават нещата. Работете и се учете, в главите си имаме супер-компютри. Само трябва да се научим да работим с тях.