Чудесата и знаците в живота ми!
Е време е и аз да се включа тук.
Който е би на семинар с мен знае какво означава абривиатурата KFP.
Реших и аз да описвам случващото се с мен, защото знаците стават много.
Събота, 9.30 сутринта съседите решават да правят ремонт на Лазаров ден!
Събуждат всичко живо у дома. Търпеливо изчакваме, излизахме на терасата, защото шума от къртенето бе отчайващ, предвид дебелината на стените на новите кооперации. Реших след 14 ч да направя забележка на собственичката, която живее в къщата отсреща. 14.08 ч. Къртенето и пробиването продължава с пълна сила. Както бях на терасата поисках да говоря с нея, и извиках на малкия й внук да я извика да илзезе. Опитвах се да се контролирам, но вътрешно усещах как всеки момент ще избухна ( при мен това се случва веднъж на година- рядко). Извиках втори път, и усетих как се заливам с възмущение от шума, от който дори не се чувах сама. В момента , в който решавам да и звънна, видимо ядосана, излезе силен вятър, който събори саксията зад мен, върху маса с чаши. Така както нямаше вятър и бе приятен, слънчев ден- че просто като вихрушка за 3 секунди. Достатъчно за да събори само една от 3те саксии наредени една до друга и с една големина. В този момент се замислих, влязох щракнах няколко пъти с лявата ръка и отидох да говоря с майсторите деликатно. Оказа се че точно свършваха.
Не знам как ви се струва, но това си е жив пример, че има някой който ни предпазва и ни помага в такива ситуации. Града е морски, с ветрове и тези саксии не са били събаряни никога до сега!!! Факт.
Днес- неделя. Цветница, Изненада за семейните именници ги качвам в колата и ги водя извън града в прекрасно местно, битово заведение. Решавам да мина през селата, където не познавам пътя, тъй като е по-кратък. Започна силен едрокапков дъжд. Всичко почерня. Роднините ми изпаднаха в паника. Небето и земята се събираха от черни облаци. И о изведнъж се оказа, че съм объркала пътя и се върнах обратно в града. Въпреки това обаче аз упорита продължих да шофирам и да стигнем на избраното място, което е на 20 км извън града, но по царския път- дългия. Пътувайки виждахме как бурята се придвижва на изток от нас. Навсякъде бе мокро. Всичко мина чудесно и слънчево там, но на връщане откривайки пътя, о Какво да видим: Там от където е трябвало да минем имаше град колкото лешник, изпочупени дървета, наводнения, всички плодни дървета бяха без цветове. Земята бе покрита с листенцата им. И това се бе случило точно по времето когато ние трябваше да мине от там.
Оставам на вас за размисъл. Кой ни пази и се грижи за нас? Аз лично вече със сигурност не се чувствам сама!!!